Вътреутробното развитие- първият свят на човека
Има време в живота на всеки човек, което никога повече няма да се повтори по същия начин. Това е времето, прекарано в утробата на неговата майка.
Вътреутробното развитие е първият и най-фин етап от създаването на човешката личност. Още преди да се роди, бебето живее в свят от усещания- то чува, чувства, реагира и постепенно изгражда първите си представи за сигурност, любов и спокойствие. Тук добива и първата си опитност.
Майката е неговият първи дом.
Не просто физическо пространство, а жива среда, която го обгръща и храни, чрез тялото, мислите, чувствата и отношението си към света.
Средата, която създава новия човек
Емоциите на майката, начинът ѝ на живот, храната, която избира, думите, които изговаря, отношенията ѝ с хората около нея – всичко това създава средата, в която расте новият човек.
Тази среда постепенно оформя основата на неговия характер и нагласи към света.
От тези първи условия може да се роди човек, който се чувства уверен и спокоен – или такъв, който носи несигурност. Плах или смел. Решителен или пасивен.
Затова бременността не е просто период на изчакване.
Тя е време на сътворение.
Майката е призвана да бъде не просто носител на живот, а съзнателна среда за развитието на своето дете. Това означава постепенно да се научи да усеща и съпреживява фините емоции на бебето си, да се вслушва в него и да създава най-добрите условия, в които този нов живот ще се роди.
В един момент майката започва да усеща, че вече не е сама. До нея тихо расте нейното малко приятелче. Тя може да му говори, да го покани мислено на чаша ароматен чай или да споделят една голяма червена ябълка. В тези малки жестове се ражда първият диалог между майката и детето. А когато тя се обърне към бебето си, често неусетно се променя и собственото й състояние- тя омеква, успокоява се и избира спокойствието, защото вече знае, че носи отговорност за едно малко сърце.
И именно тази тиха връзка постепенно се превръща в нейната опора – в малките радости на ежедневието, които двамата започват да споделят още преди първата им среща, и в тихото спокойствие, към което майката се връща, когато денят стане по напрегнат.
А когато не толкова добрите емоции се появят…
Тогава мама вече има до себе си своята вярна и тиха опора.
Важното не е тези чувства никога да не се появяват, а майката да намери начин и вътрешни инструменти, с които да ги преработи и успокои. Когато тя се връща към своето равновесие, към светлината и спокойствието в себе си, тя отново създава онази хармонична среда, в която бебето расте сигурно и защитено.
Бебето няма нужда от съвършена майка.
То има нужда от майка, която умее да се връща към любовта, спокойствието и светлината в себе си.
Красотата на съзнателната бременност
Още преди повече от век духовният учител Петър Дънов говори за значението на вътреутробния период и за това колко важно е вътрешното състояние на майката – нейната хармония, мисли и чувства.
Според него новият живот се изгражда не само чрез тялото, но и чрез фината атмосфера, която го обгръща.
Затова бременността може да бъде време на красота и вдъхновение.
Време, в което майката се докосва до неща, които я изпълват с радост и светлина.
Може да опита да рисува.
Да изработи красив съд от глина.
Да направи икебана.
Да приготви сладкиш за любимия човек.
Да погали друго дете.
Да танцува леко и свободно.
Да пее.
Да прави малки изненади на хората, които обича.
Да сподели с нероденото си макйо приятелче радостта да си хапнат нещо вкусно заедно
В тези моменти тя не просто живее красиво-тя създава свят, в който расте нейното дете.
Нероденото дете усеща всичко
Бебето усеща много повече, отколкото предполагаме.
То чува гласа на майка си, чувства ритъма на сърцето ѝреагира на нейните емоции.
Затова е прекрасно майката да говори на своето неродено дете- да му разказва за света, който го очаква, за хората, които го обичат, за светлината и доброто.
Още преди да се роди, то вече е силно емоционално и интелигентно същество, което внимателно слуша и попива.
Моята мисия като акушерка
В работата си като акушерка отново и отново виждам колко огромно значение има този период за бъдещия живот на детето. Деветте месеца бременност и първите мигове след раждането оставят следи, които понякога съпътстват човека през целия му живот.
Затова моята мисия е да подкрепям бъдещите родители в този изключително важен етап е да им помогна да разберат какво се случва с тялото, емоциите и връзката с бебето през тези девет месеца. Да ги насърча в избора им за естествено раждане и да ги поканя за миг да погледнат света през очите на собственото си дете.
Защото в разговорите за раждането рядко се говори за психиката на бебето. Рядко се замисляме какво преживява то, когато напусне топлия и сигурен свят на утробата и се появи в новата реалност. А понякога още в първите минути след раждането то остава само, отделено от майка си.
В нашата страна много бебета, родени със секцио, са отделяни от майките си за дълги часове след раждането. Но малкото същество, което току-що е дошло на света, не познава болници, правила и процедури. То познава само едно- гласа, сърцето и топлината на своята майка.
Именно затова вярвам, че майката има силата да подготви и проправя път, по който детето ще се появи в този свят. Път, който може да бъде по-мек, по-естествен и по-светъл-път, по който бебето да се роди спокойно, подкрепено и обгърнато с любов.
Послание към майката
Може би най-красивият извод е този:
Бъди онази жена, каквато твоето дете би искало да има за майка.
Ако мечтаеш то да бъде спокойно – живей спокойно.
Ако искаш да бъде смело – живей смело.
Ако искаш да бъде добро – носи доброта в себе си.
Защото още преди да се роди, твоето дете вече се учи от теб.
И първият му учител е сърцето на неговата майка.
Ако тази тема е докоснала нещо в теб, можеш да продължиш този път с още подкрепа и насоки в 👉 Хармонична бременност
Акушерка Анелия Стойчева
Мисия Мама
No Comments